Разбира се повечето от нас знаят, че щастието и шанса за успех идват, едва тогава, когато им платиш „цената“. Но най-лесният избор, който можем да направим и често избираме е просто да се откажем.

Дори и да не се откажем, често намерението ни да правим това, което ни кара да се чувстваме щастливи се отлага във времето.Толкова дълго е отлагано, че идва момент, в който осъзнаваме, че годините са отминали и сме вече във възраст, в която риска е прекалено огромна и непосилна крачка.

Живеем си „сигурни“ в работата, която имаме в момента, макар и да сме нещастни. Може би проблема не е, че не можем да се справим с трудностите пред които сме изправени, а самият факт че не сме достатъчно борбени и решителни и лесно се отказваме.

И въпреки всичко все още има хора, които преследват докрай мечтите си, докато ги превърнат в реалност. Хора, които ни изумяват със своята упоритост и позитивизъм.

Един такъв пример за наистина борбена личност със силен дух и голяма амбиция е Джесика Лонг, която въпреки трудностите в живота си успява да сбъдне мечтата си.

Целият й живот е олицетворение на това как никога не трябва да се отказваме и как винаги трябва да се стремим в това да постигнем мечтите или целите си.

Тя споделя за нейните основни пет ключови стъпки за успех, които са и помогнали за реализирането на нейната цел. Но нека преди това да ви разкажа нещо повече за нея.

Таня преди Джесика Лонг

Джесика Лонг е родена на 29-ти февруари 1992 година в Сибир. Тя се ражда със заболяването фибуларна химемилия, което представлява частична или пълна липса на кости в долната част на краката (между коляното и глезена).

След раждането си е била изоставена и настанена в сиропиталище, а по-късно осиновена от американско семейство. На 18-месечна възраст се налага ампутация до коляното и на двата й крака, за да могат да й сложат протези, с които да се научи да ходи.

Колкото и странно да звучи, макар и с протези, Лонг никога не е спирала да спортува. Тя е практикувала най-различни видове спорт като: гимнастика, скално катерене, баскетбол, бягане, колоездене и кънки на лед.

Много е харесвала гимнастиката, но след 6 години уроци, родителите и са били прекалено загрижени и притеснени за напрежението в коленете и протезните й крака. Затова се налага да се откаже от гимнастиката, но не и от спорта.

Всичко започва оттам, когато Лонг се научава да плува в басейна в задния двор на къщата на баба си и дядо си. Плуването остава единствения спорт, който за нея се превръща в начин на живот.

Лонг винаги се е стремила да живее така както иска, да постигне това, за което мечтае без да намира оправдания и да се отказва. Най-голямата и мечта е да стане много добър плувец и да се състезава на параолимпийските игри.

Джесика Лонг по пътя към победата

Когато е на 10 години, тя се присъединява към първия си отбор по плуване. Когато е плувала, с останалите деца от отбора никой не е разбирал, че тя е с ампутирани крака докато не е излязла от басейна.

В местния отбор се научава на четирите различни стила плуване (бруст, свободен стил, пеперуда и гръб). Джесика разказва, че първия път, в който се е опитала да плува в стил пеперуда и да прекоси цялата дължина на басейна си е мислила, че ще се удави.

Oтново благодарение на нейната решителност и усърдност, днес Джесика Лонг държи световен рекорд по плуване в този стил.

Нейната първа международна конкуренция на параолимпийските игри е в Атина. Тя е най-младия член на американската делегация през 2004 година и печели 3 златни медала.

През годините, Лонг не спира да печели златни медали и да подобрява световни рекорди. Само за 2011 година печели 9 златни медала и подобрява 4 световни рекорда.

Обявявана е за плувец на годината с увреждания, американска параолимпийска спортистка на годината, печелила е и ESPY за най-добра жена спортист с увреждания. До момента тя държи 14 световни рекорда.

5-те съвета за успех на Джесика Лонг

В едно от интервютата си Джесика Лонг споделя:

„ Кой би могъл да си представи, че едно момиче с „увреждане“ от сиропиталище в Сибир ще бъде там, където съм аз днес?! Аз съм живото доказателство, че можете да постигнете мечтата си, без значение колко е голяма или малка!“

Решителност

Според Лонг решителността е много важна, за да имате успех в реализирането на Вашата цел. Точно това чувство поражда упоритостта, която й е допринесла много за нейната успешна спортна кариера.

Тя споделя, че когато е била малка децата са се катерили по един хълм в парка, близо до нейният дом. Въпреки, че не е разбирала как останалите деца могат да се изкачват така и да движат краката си по този начин, тя е била силно решена и тя да изкачи хълма.

Макар и да е прекарала цял ден на прословутия хълм, да е падала милион пъти, тя се е изправяла и отново, и отново и е изкачила върха на хълма. Всеки трябва да има решителност!

Ясна представа / Визуализиране

Хубаво е да имате своите цели написани навсякъде. Дори визуализирайте тяхното изпълнение освен, че по този начин ще си създадете положителна емоция, ще успеете да се мотивирате.

Преди параолимпийските игри в Пекин, Джесика е имала своите цели за подобряване на рекорди, време и т.н. Те са били написани навсякъде – мобилния телефон, лаптопа, огледалото и на тавана.

Дори е променила името на Internet Explorer-ра си на „Моите цели“. Преди да заспи, винаги си е представяла как вдигат победоносно ръката й на финала.

Когато си представяш целите си, когато има неща, които да ти напомнят постоянно за тях, би било много по-лесно да се съсредоточиш.

Опити

Много хора искат да се усъвършенстват в дадено нещо или област, но за да станеш добър, трябва много да практикуваш.

Ще има дни, в които ще се чувствате изморени и изнервени, ще мразите това, което правите и такива, в които ще го обичате, но трябва да се придържате към него. Защото постоянството Ви и непрестанните опити са правилният път към истинският успех.

Джесика Лонг споделя, че има моменти, като човек, които не обича ранното ставане, да тренира в студения басейн. Затова още със събуждането си, тя мисли за басейна като за голяма гореща вана.

Подкрепа

„Родителите и като цяло моето семейство са направили толкова много неща за мен, в най-различни отношения. Баща ми оставаше вкъщи в почивките си, за да мога аз да тренирам.

Получих толкова голяма подкрепа и сила от тяхна страна, наличието на такава наистина е важна!“ Семейството е най-ценното и истинското нещо, което човек може да има.

А тяхната подкрепа би била един хубав положителен тласък по пътя към на успеха.

Вяра

Имайте вяра, в себе си и не се подценявайте. Всички се раждаме равни, а в това какво ще постигнем, зависи единствено от нас. Дайте всичко от себе си и след това се наслаждавайте на своят успех.

Джесика споделя за вярата:

„Аз съм християнка. Вярвам в това, че Бог има план за всеки, а този за мен е да стана параолимпийски плувец, но част от неговия план е да вдъхновя хората, независимо дали те имат увреждане или не.“

Забележка: снимките са предоставени от следните сайтове:
www.washingtonpost.com

Аз вече го правя от съвсем скоро с моя „Блог на Жени Желева“ и открих, че има редица ползи, някои от тях неочаквани.

В началото си блоговете бяха едни онлайн журнали и лични дневници, чиято цел не беше комерсиална и никой не целеше да прави пари от това.

От тогава блогването се промени значително и в днешно време всеки човек създава свой блог с различни цели и причини, а тематиките варират между най-различни неща като:

• Лайфстайл;
• Мода;
• Храна;
• Бизнес;
• Спорт;
• Политика;
• Козметика;
• Забавление;
• И редица други.

Макар и блогването да се промени и разви през последното десетилетие, ползите от тази дейност все още са многобройни.

Ще ви представя моите 7 ползи от поддържането на личен блог

1. Ще изразите себе си и ще споделите интересите си

Всеки човек има нужда от това да изрази себе си и да бъде чут. Личният блог е идеалното място за това, а съществуват и много примери.

Старая се едно такова място да бъде „Блогът на Жени Желева“, където се опитвам, освен всичките съвети и полезни теми, да вкарвам и нещо от и за себе си, защото в крайна сметка това е моят блог и желая той да бъде и моя платформа.

Независимо от вашата страст, блогът е страхотно място да съберете съмишленици и хора, които мислят като вас.

2. Ще споделяте знанията и опита си

Това беше една от основните ми причини, когато създадох Блогът на Жени Желева. че исках да споделя своя опит и своите знания с други хора, тъй като знам какво е да не си информиран по даден тема и това да ти създава трудности.

Каква е ползата за вас, обаче? Ползата е, че развивате вашите преподавателски умения, особено ако сте се насочили в тази област за вашата кариера. Дори и да не сте, всеки от нас ще има деца някой ден и тогава умението да предаваме знанията и опита си, ще ни бъдат много полезни.

3. Ще подобрите писателските си умения

Колкото повече пишете, толкова по-добри ще станете в това. Повечето професионални блогъри пишат всеки ден и поради натрупаната рутина могат да анализират и откриват грешките в писането си много бързо.

Друг плюс е, че ще получите обратна връзка от вашите читатели, които могат да ви дадат насоки за това как да бъдете по-добри писатели.

4. Ще изградите собствено онлайн портфолио

Блогването е страхотен начин за амбициозните автори и фрийланс писателите да изградят свое онлайн портфолио.

Демонстрирайки своите писателски умения на големи платформи с експанзивен рийч, фрийлансърите могат да развият своята показност, което може да се отрази изключително плодотворно на кариерите им.

5. Може да направите разликата

Страстите на някои хора често клонят към подкрепа на дадена кауза.

Независимо дали тя е политическа, природозащитна или социална, един блог е страхотен начин за подобряване на информираността на хората и за събиране на подкрепа.

6. Жени Желева ще ви покаже как да изкарвате пари

Повечето хора започват с един блог, най-често личен, но докато се развиват те придобиват опит и в един момент генерират идеи за блогове в други ниши.

Това, което ще научите с първия си блог – добри и лоши практики, маркетингови стратегии и прочие, ще ви помогне за по-нататъшното ви развитие в тази сфера.

7. Ще станете авторитет във вашата област

Един блог като „Блогът на Жени Желева за жени“ може да бъде използван като платформа за показване на вашите знания и експертиза.

Публикувайки статии, които са точни, навременни, релевантни и информативни се затвърдите като име в тази област и в определен момент ще бъдете забелязани и ще придобиете статут на авторитетен източник в същата област.

Не пропускайте да посетите моя блог на адрес JeniJeleva.com и да обменим идеи и коментари по темите, които ви вълнуват.

Поне така се надявах. Но се замислих – през последните години толкова неща се изговориха и изписаха за него и неговото дело, че поредният сух текст може да ми дойде в повече. Прецених да променя нагласата си за този текст и да изкажа лично мнение за бизнеса, науката, обществото и възхищението си към българите с големи сърца.

Реших да използвам – учителя Тео, за да стимулирам чувството да разпознаваме доброто около нас, когато се сблъскаме с него.

Учителя Тео

„Учителя Тео“ е решил със собствени средства да образова своите ученици. Да, тези които в момента са служители, преподаватели и научни умове в Европа, Азия, та чак до Америка.

Борил се е цял живот с хората, които с насмешка са подминавали молбите му за малко помощ. Предал ли си е?

Няма как да го направи, когато е осъзнал, че изграждането на характери е работа за „необикновените“ хора. За тези, които без чужда помощ могат да преглътнат обидите на околните и да продължат напред.

За медиите и българите с големи сърца

Ето защо си задавам следният въпрос – трябваше ли Теодоси Теодосиев да стане Мъж на годината за 2014 –та година, за да му обърнем малко внимание?! И тогава, когато медиите престанаха да шумят ние да го забравим отново?!

Кое е по-важното за нас, като хора – да научаваме новини за поредната кифла с рокля на бала си за 20 000 хиляди лева, за поредната глупава „сензация“ от фейсбук и колко лайкове и коментари е събрала? А може би репортажи за поредният VIP паркирал на инвалидно място или за „необикновеният“ човек, направил от децата човеци?

Срам ме е! Така както би трябвало да ни е срам всички нас, че учителят Тео стана герой на нашето общество без да иска. Срам ме е, че нашите медии показват сензации и не обръщат достатъчно внимание на великите българи – тези българи с големите сърца.

ЗАТРОГВАЩ ЖЕСТ НАПРАВИ САМБИСТЪТ ГЕОРГИ ОГНЯНОВ

Иска ми се хората да се интересуват повече за личности като Тео или такива като самбиста Георги Огнянов. Един спортист, който макар и огромната нужда от пари за лечението си отказва да му бъдат дарени 450 лева.

Като пожелава те да бъдат преведени по сметката на малката Ива, която също се е нуждаела и борила за живота си. Това са само малка част от българите с големи сърца, които не са загубили човещината си. Българи, които знаят, че за да бъдем щастливи и за да имаме надежда, за нещо по-добро, трябва да си помагаме.

Героят на нашето време

И така за мен „Учителят Тео“ е истински герой. Герой, който срамежливо присъстваше на сутрешните интервюта, на които даваше своите непълни отговори на журналистите, когато беше сензация.

Не защото не ги знаеше, а просто искаше да се прибере там – в порутената сграда, без отопление, до черната дъска и белият тебешир и до онези незнайни деца. Деца, които са пожелали да научат нещо повече за света, вместо да се задоволят с коментари в социалните мрежи, „селфи“ къде ли не и „тагване“ на какво ли не.

За бизнеса в България, който спи дълбок зимен сън…

И идва ред на бизнеса. Да същият този бизнес, който продължава да спи един наистина дълбок сън сред българското общество, като осмисля деня си с „десетачки, стотачки и хилядарки“. Този бизнес, който като научи за учителя Тео се направи на глух и подмина новината.

Не говоря за фирмите, които се събудиха и помогнаха на учителя – много са, но не достатъчно. Нима Оптикоелектрон, след като реши да дари оптични и измервателни уреди и компоненти, като He-Ne (Хелий-Неонова) лазерна установка, постери, учебни табла и др. е достатъчно? Не, не е!

Нима общините притекли се на помощ на Тео или строителните фирми реновирали помещенията, в които твори един достоен българин са напълно достатъчни? Не са! И след изминалите години обществото и бизнеса отново заспаха, докато „учителя Тео“ образова децата на нашето бъдеще.

Не мисля, че е редно, когато става въпрос за нас, за децата ни, за това което ние не можем да им дадем, но други могат, всички да продължаваме да спим.

Искам да попитам къде са другите? Онези с милионите, със спортните клубове, финансови годишни печалби, международни центрове и офиси по цял свят.
Знаете ли?! В този момент единствената снимка, която искам да си направя е с учителя Тео.

Ако ми поставите в една стая Тео и някоя известна международна звезда, искам физика до себе си. Искам великият българин с голямо сърце, който може да накара не само обществото да се промени, но и бизнеса. Човекът, който може да го събуди от този дълбок зимен сън. И когато бизнесът се събуди…