Има неща, които могат да те накарат да се замислиш, а след това би искал да ги промениш. Неща, за които ти се иска всички да се „събудят“ и да ги видят, през твоята призма. Неща, за които искаш да пишеш. Бях решила тази статия да е за физика Теодоси Теодосиев (както по-надолу в текста ще го срещате като Учителя Тео).
Поне така се надявах. Но се замислих – през последните години толкова неща се изговориха и изписаха за него и неговото дело, че поредният сух текст може да ми дойде в повече. Прецених да променя нагласата си за този текст и да изкажа лично мнение за бизнеса, науката, обществото и възхищението си към българите с големи сърца.
Реших да използвам – учителя Тео, за да стимулирам чувството да разпознаваме доброто около нас, когато се сблъскаме с него.
Учителя Тео
„Учителя Тео“ е решил със собствени средства да образова своите ученици. Да, тези които в момента са служители, преподаватели и научни умове в Европа, Азия, та чак до Америка.
Борил се е цял живот с хората, които с насмешка са подминавали молбите му за малко помощ. Предал ли си е?
Няма как да го направи, когато е осъзнал, че изграждането на характери е работа за „необикновените“ хора. За тези, които без чужда помощ могат да преглътнат обидите на околните и да продължат напред.
За медиите и българите с големи сърца
Ето защо си задавам следният въпрос – трябваше ли Теодоси Теодосиев да стане Мъж на годината за 2014 –та година, за да му обърнем малко внимание?! И тогава, когато медиите престанаха да шумят ние да го забравим отново?!
Кое е по-важното за нас, като хора – да научаваме новини за поредната кифла с рокля на бала си за 20 000 хиляди лева, за поредната глупава „сензация“ от фейсбук и колко лайкове и коментари е събрала? А може би репортажи за поредният VIP паркирал на инвалидно място или за „необикновеният“ човек, направил от децата човеци?
Срам ме е! Така както би трябвало да ни е срам всички нас, че учителят Тео стана герой на нашето общество без да иска. Срам ме е, че нашите медии показват сензации и не обръщат достатъчно внимание на великите българи – тези българи с големите сърца.
Иска ми се хората да се интересуват повече за личности като Тео или такива като самбиста Георги Огнянов. Един спортист, който макар и огромната нужда от пари за лечението си отказва да му бъдат дарени 450 лева.
Като пожелава те да бъдат преведени по сметката на малката Ива, която също се е нуждаела и борила за живота си. Това са само малка част от българите с големи сърца, които не са загубили човещината си. Българи, които знаят, че за да бъдем щастливи и за да имаме надежда, за нещо по-добро, трябва да си помагаме.
Героят на нашето време
И така за мен „Учителят Тео“ е истински герой. Герой, който срамежливо присъстваше на сутрешните интервюта, на които даваше своите непълни отговори на журналистите, когато беше сензация.
Не защото не ги знаеше, а просто искаше да се прибере там – в порутената сграда, без отопление, до черната дъска и белият тебешир и до онези незнайни деца. Деца, които са пожелали да научат нещо повече за света, вместо да се задоволят с коментари в социалните мрежи, „селфи“ къде ли не и „тагване“ на какво ли не.
За бизнеса в България, който спи дълбок зимен сън…
И идва ред на бизнеса. Да същият този бизнес, който продължава да спи един наистина дълбок сън сред българското общество, като осмисля деня си с „десетачки, стотачки и хилядарки“. Този бизнес, който като научи за учителя Тео се направи на глух и подмина новината.
Не говоря за фирмите, които се събудиха и помогнаха на учителя – много са, но не достатъчно. Нима Оптикоелектрон, след като реши да дари оптични и измервателни уреди и компоненти, като He-Ne (Хелий-Неонова) лазерна установка, постери, учебни табла и др. е достатъчно? Не, не е!
Нима общините притекли се на помощ на Тео или строителните фирми реновирали помещенията, в които твори един достоен българин са напълно достатъчни? Не са! И след изминалите години обществото и бизнеса отново заспаха, докато „учителя Тео“ образова децата на нашето бъдеще.
Не мисля, че е редно, когато става въпрос за нас, за децата ни, за това което ние не можем да им дадем, но други могат, всички да продължаваме да спим.
Искам да попитам къде са другите? Онези с милионите, със спортните клубове, финансови годишни печалби, международни центрове и офиси по цял свят.
Знаете ли?! В този момент единствената снимка, която искам да си направя е с учителя Тео.
Ако ми поставите в една стая Тео и някоя известна международна звезда, искам физика до себе си. Искам великият българин с голямо сърце, който може да накара не само обществото да се промени, но и бизнеса. Човекът, който може да го събуди от този дълбок зимен сън. И когато бизнесът се събуди…
