Това на снимката е Бруно. Бруно е американски питбул териер и си има собствен хаштаг в социалните медии – #BrunoThePit. Около два месеца преди тази снимка Бруно се срещна с проблема за кучетата, наречен осил.
Осил
Всички сме го виждали. Огъвали сме стеблото, прилагали сме малка физическа сила с посока и ракетката излита. Това, което хората, нямащи кучета не знаят е, че това растение нанася големи беди върху домашният любимец.
Кучетата обичат да тичат много и да изразходват енергия. Търсят, душат, ровят с лапи – винаги има с какво да се занимават, когато са навън. Докато играят обаче, съществува много голяма вероятност един такъв осил да се забие в меките части на кучето. Тези места са:
- кожата между пръстите на лапите;
- от вътрешната страна на бедрата;
- корема;
- гърдите;
- в ушите;
- около очите.
Запомнете – да се забие осил не означава цялата горна част на растението (ракетката) да се е забила.
Достатъчно е да е една част от него, една малка част. Най-често осил или част от осила се забива в кожата между пръстите на лапите при кучето, следват около ушите и останалите части, изброени по-горе.
Колко е опасен ?
Много. След като се забие, осилът не стои на едно и също място. Той се движи с кръвта и може след ден да е на различна позиция, от предходния ден. Нашият ветеринарен лекар ни спомена, че е имало случаи, при бездействие от страна на собственик, осил да се вади и от окото, или да вреди на зрението.
В квартала има още един питбул, стопанката на който ми спомена, че две години по ред му се забива осил, и две години излиза от бедрата.
Важно: когато осилът навлезе в тялото на кучето, той оставя отворена рана – „канал“, който не трябва в никакъв случай да се затвори сам. Вижте параграфа „Какво да предприемем“ за да разберете, как да не се затвори канала.
Първи мерки
Винаги след разходка и преди да изкъпете кучето си проверявайте за осили тези места, които споменахме. Внимателно ги преглеждайте и ако забележите осил, или част от него спокойно го отстранете с пръсти. Отстраняването на осил в самото начало е безболезнено за кучето.
Ако не сте забелязали този плевел по вашето куче, не бързайте да се успокоявате. Важно е да наблюдавате в следващите 45-60 минути любимеца си. Ако започне учестено да се чеше някъде в областта на корема, гърдите и ушите, или си ближе лапите – направете отново проверка.
Това е много важно, защото когато кучето се чеше или ближе, той не може да махне осила, а има голяма вероятност сам да забие осила още повече навътре, което е вече доста лошо.
Какви са симптомите?
След като не сте забелязали нищо и сте спокойни, че кучето ви няма осил, но на следващият ден се подуе лапата, възпали се или се подуе ухо, около окото, или в долната част на кучето, има голяма вероятност в тялото на любимеца ви вече да се е позиционирал осил.
На снимката в ляво сме показали как изглежда раната при наличието на осил в тялото на кучето в ухото, и в лапата.
По подобен начин изглеждат и раните в другите споменати области на кучето. И все пак, ако се съмнявате, че кучето ви има тези рани, не изпадайте в паника. Има решение, колкото и болезнено за кучето да е то.
Какво да предприемем?
1. Намажете там където се съмнявате, че има осил с риванол, йодасепт или кислородна вода.
2. Превържете мястото с бинт и върху него сложете ластичен бинт, но не стягайте.
3. Ако имате „яка“ – най-добре му я сложете.
Целта на първите три точки е да ограничите „близането“ (ако е възможно) на кучето върху раните. Така то ще се успокои, и дори да го боли, няма да се опитва да ближе или чеше там.
4. Не се опитвайте да вадите осила сам. Той е вече в тялото и няма как да го направите.
5. Веднага – колкото се може по-бързо заведете кучето си при неговият ветеринарен лекар. Това, кога ще отидете е много важно за да не се затвори канала на раната. Вашият ветеринар знае най-добре какво да предприеме.
Какви са вариантите за лечението на кучето?
Вариантите са два:
– Първият е ветеринарът да приготви специална смес, която изсмуква течностите от мястото на раната, там където все още има отвор. Това позволява каналът да остане чист и да не възпали повече раната на кучето.
Тази смес се поставя върху мястото, бинтова се, и това се повтаря на всеки 24 часа, докато спадне подутината, или оттокът. Може да продължи и седмица, две, или месец. Всичко зависи от това, колко течност има и кога сте реагирали.
– Вторият вариант е да се оперира кучето. Проблемът тук е следният – ветеринарите не знаят къде да оперират, а трябва да предполагат. Това е така, защото както споменахме, осилът се движи с кръвта на кучето и може да е навсякъде.
Как приключва всичко?
Ако сте избрали вторият вариант (операция) – не знам как приключва всичко. И докторите не знаят – това си е операция на сляпо.
Ако сте избрали първият вариант се случва следното:
- Подутото място се нормализира;
- Гнойна смес е изсмукана;
- Осила ще трябва да излезе сам от някъде.
Проблемът е, че не се знае кога. Може до седмица, може до три месеца. Тъй като реагирахме навреме, осилът при Бруно излезе от възглавничката на лапата му. Както виждате на снимката, осилът си отвори рана отдолу и проби отново меката част на лапата.
При нас обаче има вероятност ние да сме принудили осила да излезе от там. Вечерта, преди да потеглим на път (аз, жена ми и кучето), му сменихме превръзката. Съмняваме се, че превръзката е била доста стегната.
Това от своя страна е намалило кръвотечението и не е позволил на осила да продължи нагоре по лапата, към крака. Съществува вероятност, това „стягане“ да е забавило осила и да е променило посоката му.
Ами Бруно как е?
Ако все пак се интересувате как е нашият герой – ето негова снимка. Тя е правена месец след приключване на лечението му и ясно може да си проличи състоянието му. Все същия щастлив и доволен лигьло, готов за нови пакости и приключения.
