Имам куче, порода питбул или по-точно „Американски питбул териер“. Казва се Бруно и си има собствен хаштаг в социалните мрежи – #BrunoThePit. Скоро ще му измисля нов.
На база личният си опит с него през последните 1 г. и 6 месеца, мога да определя кои са топ 5-те най-важни неща за породата, които да ви помогнат с неговото възпитание.
Основни съвети от които да се възползвате
1.Колкото по-рано се заемете с възпитанието му, толкова по-добре!
Не пестете време в това да му се радвате. Ще дойде и този момент. Най-важното е, кучето още от самото начало да започне с научаването на основните неща които трябва да прави или не. Запомнете – тази порода е много интелигентна.
Повечето хора не разбират, но те са на трето място от всички породи по привързаност към стопанина си. Това ги прави мотивирани да му „угодят“ и стопанина да се чувства добре. Ето защо съветвам за да имате успех с него, през първите 11-12 месеца да отделите достатъчно време за неговото възпитание.
Тогава те са най-възприемчиви, лесно запомнят и бързо изпълняват. Научат ли го веднъж, след време ще ви е доста по-лесно в ежедневието.
2.Първата команда трябва да бъде „пусни“
Знаете мита за здравата захапка на питбула. Всъщност това не е мит, а истина. Не искате след време кучето ви да захапе друго куче, животно или човек.
Ако това се случи, шанса да накарате да отпусне захапката си е около 10%. Някои хора предпочитат да правят следното:
- носят метална тръба с тях и при нужда му разтварят челюстта.
- носят бутилка с вода винаги с тях и при нужда му пълнят гърлото с цел да се задави.
- вдигат му задните два крака за загубване на равновесие.
- удрят го в слабините и др.
Тези методи са въпросните 10%.Ако обаче го възпитате още като малък на командата „пусни“, като му предоставяте различни неща за захапване, шанса да го направи е над 60%, което си е доста голямо постижение. Запомнете – питбула е тип мазохист и болка почти не усеща.
Ето защо отново се връщам на нещо което вече написах – страшно привързани към стопаните са, и гледат винаги те да са доволни. Възползвайте се от тяхната любов към вас.
3.Социализирайте ги
Когато си вземете куче порода питбул, постарайте се да не го разхождате само на каишка и само до вас. Като малки те са като всяко едно кутре. Затова – пускайте го да си играе с други кучета по-големи от него.
Те ще го гонят, ще го мачкат, ще го събарят – но това е кучешката игра. Не го лишавайте от възможността да опознае себеподобните си. Може да нямате представа, но повярвайте, това ще ви се отплати многократно след като порасне.
4.Покажете му кой е господаря
Между 7-я и 10-я месец тази порода са най-активни в решенията си. Вече са поживели с вас, познават ви и ще се опитат да наложат доминация.
Тя може да бъде изразена по различни начини – качване на легло, късане на дрехи, обувки, ръмжене (което не означава нищо друго от това, че е просто недоволно), непослушание, неизпълнение или просто в игра ще се опита да „възседне“ ръката ви. Не позволявайте това нещо да се случва.
Когато забележите, че се случва, прекъсвате рязко действията му с висок и заповеднически тон, наказвате го или го лишавате от внимание. Най-добре действат последните две, и са приложими при неподчинение.
Пак повтарям – не го бийте, почти няма смисъл. По-добре го накажете в ъгъла за да почувства вина, накарайте го да седне и не му позволявайте да се изправи. Ако го направи – пак да седне. Ако пак – пак да седне. Така докато разбере, че ще стане, ако само вие му кажете.
Другият метод още по-ефикасен – не му обръщайте внимание поне един ден. Питбула обича стопанина си и когато последният го лиши от любов, тогава осъзнава най-добре какво лошо нещо е направил.
5.Не го правете циркаджия
Не разбирам хората, които си взимат куче и първата им работа е да го научат на „Дай лапа“, и като го направи с това се изчерпва смисъла на съществуването. Това е грешно, едно куче, било то и порода „питбул“ или друга, трябва да не изпълнява циркаджийски номера, а команди, които да бъдат от полза. Ето ги моите предложения за команди:
- пусни;
- седни;
- на място (когато трябва да е седнало и да не мърда от мястото си, дори и вие да сте в другият края на града);
- редом (когато трябва да върви редом до вас);
- не (команда, която му забранява да прави неща, както и да се храни, преди вие да сте му разрешили);
- яж (когато трябва да яде само от вас, не от друг)
- ела;
- плюй (известно като „фу“).
Съвет – бонус
Не му режете ушите. Питбула си е питбул, повярвайте ми, дори и с уши. Също така, няма нищо по-хубаво от това, като порасне да си го подърпвате за ушите. Усещането е приятно както за вас, така и за кучето.
